Образованието е най-ценното богатство…

Още от Древността образованието е било приоритет за човечеството. В миналото всеки ден са се откривали нови и нови неща за заобикалящия  свят, а откритите знания   са се прилагали до разширяването им в отделни науки. В Античните времена силно застъпена е била философията и математиката като фундаментални науки за света. Имена като Аристотел, Платон, Сократ не само са направили изключителни открития в областта на науката, но и са поставили основите на развитието на нещо изключително важно за човечеството – знанието и образованието. С течение на времето се развиват и други науки като физика, химия, литература и светът започва да става все по-ясен за човешкия индивид. Тази еволюция е продължила векове наред и образованието се е развивало, като през времето са се сменяли и науките и методите и информацията, но базата на образованието е останала непроменена. То е нуждата, благодарение на която човечеството съществува и е оцеляло толкова векове наред. Сега в 21 век без образование е немислимо да се живее и повече от всякога то е най-ценното за човечеството. То все още продължава да се развива и с всеки изминал ден става все по-нужно и ценно.

Случвало ли ви се е да чуете израза: „Без образование си за никъде!“? Вероятно да, и още по-вероятно е да не сте го чували само веднъж, защото това е фраза, която ежедневно хората повтарят; това е философия, която родителите предават на децата си. Именно такива житейски фрази рамкират реалния живот и съдържат най-много мъдрост и истина. Ето защо може да кажем, че образованието е най-ценното богатство… Човекът с образование  е като благата дума – всяка една  врата му се отваря и все повече и нови възможности се появяват пред него.Образованието в наши дни е „необходимото зло“, което подобрява живота ни и във всичките му аспекти, които бихме могли да разгледаме, то е ценност.

Образованието е най-ценното богатство, което съвременния живот може да ни предложи, за да живеем пълноценно.То е благо, което ни разкрива до една тайните на света. Образованието е именно от онези неизчерпаеми земни богатства, които ще са винаги нужни на човечеството да се развива, да постига прогрес, но най-вече за да води нормален начин на живот.

Има едно правило, ако искаме да утвърдим тезата "Образованието е най-ценното богатство…" трябва да допуснем и противоположната идея. Най-силно съвременното образование е критикувано в посока на това, че е рационалистично. Ето и две мнения на учени, които осъзнават, че подобна характеристика на системата на образованието е опасна. В книгата си “Харизмата и нейният ефект” Дезмънд Гилфойл отбелязва. Модерният човек инвестира огромна част от ранните си години в научаване как да не показва какво мисли, в усъвършенстване как да не издава своите чувства и в постоянно практикуване как да не бъде разчетен и разбран от околните индоктриниране в доброто общество. С все по-голямото усложняване на култура ни нашите най-дълбоки опасения и несъзнателни страхове, като че ли започват да гравитират около вероятността да не бъдем разкрити, че всъщност сме уникални, прекрасни и неповторими човешки същества.”(с.60) Сократ внася двойственост в съзнанието на човека, тъй като прави опит да замени спонтанния живот с чистия разум. "Сократизмът или рационализмът поражда един двойствен живот, при който това, което не сме спонтанно - чистият разум - заменя това, което наистина сме - спонтанността. Такъв е смисълът на сократичната ирония. Защото ироничен е всеки акт, при който заместваме някакво първично движение с друго, вторично и вместо да кажем какво мислим, се преструваме, че мислим това, което казваме. Рационализмът е колосален опит да се иронизира целият спонтанен живот, като се погледне от гледна точка на чистия разум." За тази промяна в човека най-голяма заслуга има образованието построено на чисто рационален принцип.

Сократ формулира една теза, която е актуална и до днес „scio me nihil" или в превод „Аз знам, че нищо не знам”, чрез което в образованието се въвежда идеята за усъмняването в това, което знаем, за да бъдем винаги отвъд това, което знаем т.е. да използваме знанието като инструмент, а не като даденост.Още през 17 век, Рене Декарт формулира една философия, актуална и до днес. “Cogito ergo sum” или в превод „Мисля, следователно съществувам” е една от основните философии, в защита на твърдението, че образованието е най-ценното богатство. Ако допуснем, че всъщност мислещият човек е образованият, то изводът е, че за да мисли и респективно да живее, човек се нуждае от образование. Мислещият човек е именно образованият, тъй като мисълта е подчинена преди всичко на съмнението, а съмнение би се породило ако знаем твърде много или поне познаваме няколко страни от дадена област. Тъй като образованието ни дава възможност да вникнем във всяка една област от световните науки, това означава, че можем да мислим за всичко в този живот. По този начин осигуряваме и подсигуряваме нашето пълноценно битие и нашето реално съществуване. Образованието стои в дъното на нашия живот, то е коренът и именно това го прави най-ценното богатство.

Богатството на образованието е в това, че то не само представя достъпно, теоретично и безпристрастно фактите от дадени  науки , но именно и защото след като се запознаем с теорията ние имаме възможност да пречупим нещата през собствената си призма и свободно да изградим мнението си за живота като цяло.

Образованието е богатство, тъй като е необходимост за съвременния живот, подчинен на материализма. В една банална житейска ситуация винаги за предпочитане ще бъде един образован човек пред неграмотния. Именно образованието осигурява нашия живот, не само материално, но и духовно. Чрез образованието си човек оцелява, защото освен всички натрупани теоретични и научни знания през своето обучение, човек научава и много ценни уроци, придобива качества и умения, без които няма как да се оцелее в определени житейски ситуации.

Освен това образованието само по себе си включва различни аспекти, един от които е възпитанието (като част от педагогиката). Ако педагогиката е науката, която прави образованието достъпно, то значи получавайки образование, човек получава и възпитание, тъй като двете са неразривно свързани. Още от ученическите си години човек се учи и възпитава на любов към знанието. В периода  на образование у човешкия индивид се градят възпитателни навици, които също са необходими за съществуването и това е друга причина, поради която смело може да заявим, че образованието е най-ценното богатство.

Освен това тук няма как да не засегнем и теорията на Джон Лок, че човек се ражда като „бяла дъска“ („бял лист хартия“) и от раждането си до последния си миг той пише/кове по листа/ дъската. Чрез опита, който трупа през годините човек се усъвършенства. Същото е и с образованието.Човек се ражда напълно необразован и през целия си живот попълва листа си със знания, понякога грешни, понякога неточни, но винаги необходими. И в този ред на мисли ако образованието не беше едно от най-ценните богатства, то нямаше да съпътства човек през целия му живот. Не случайно една от фундаменталните  човешки мъдрости е „Човек се учи докато е жив…“- абсолютно вярно, само ще допълня, че „Човек се учи, докато е жив, защото образованието е най-ценното богатство, което може да му предостави този живот.“