ПЛАМЕНА К.НИКОЛОВА е родена на 9 май 1985 г. в гр.Тутракан.
Живяла и отрасла в добруджанското село Черногор, далеч от шумотевицата на големия град, тя съхранява своята чувствителност, която преражда в стихове.
Желанието й за писане идва с първото влюбване в осми клас. Започва да римува - без причина, без повод, без тема... По стойностни неща започва да пише вече в университета, когато среща по-силните и по-желаните си любови.

За вас, тя споделя откровенията си!

Пламена К.Николова

Страхувам се да се усмихна

* * * *

Страхувам се! Страхувам се да се усмихна!
От страх, че някой ще ме нарани...
Не смея и главата си да вдигна,
Че някоя беда отново ще ме сполети..

Да смешно е! Навярно много!
Но все така при мене се редят...
Не хубаво едно след друго,
А все нещастия по мене се лепят...

И то какви нещастия големи –
Мъжете ми с различни имена...
Дошли да ми стоварят своите проблеми
И да вземат...кой какво можа...

Тез моите момчета – колко са различни,
Че как ли бих могла да ги сравня
И как да кажа, че по нещо си приличат,
И как да тегля общата черта...

Един от друг са по – добри във нещо,
Един от друг по – лоши в любовта,
Преминали край мене с нещо лично –
аз мъчех се поне един от тях да разбера...

Но не успявах – все парченце липсва...
Навярно сложна бе за всички любовта..
И като лист от мене се откъсна
И последния ми мъж - мечта...