На мама

Аз рядко ти казвам „Обичам те, мамо!“,
Но не е нарочно, не мисли, че пестя.
Аз уж съм пораснала – момиче голямо,
Но все се срамувам глава да склоня.

Аз знам, че ни чакаш! Навън все поглеждаш,
Дали ще си дойдат твойте деца
С душата си свита – леглата подреждаш
И тръпнеш щом чуеш шума на кола...

Дори уморена, щом знаеш ще дойдем,
Приготвяш, разделяш от всичко по две.
И колко да нямаш, ти пак ще намериш,
Ти никога не ни пращаш със празни ръце.

Живота ти мина във грижи за двете –
На коя да помогнеш, коя е добре.
Ти нашите болки събираше в шепи
Ах, всичко измъчваше майчиното сърце...

Ти никога нямаше време за тебе,
Крака да подвиеш, глава да сведеш.
Косите ти бели, знам са от двете,
Да работиш, да стискаш, все на нас да дадеш.

Ний твойте момичета, пораснахме, Мамо!
Днес май сме вече големи жени..
Нанякъде тръгнали, с чужди хора до рамо...
Далеч сме, не виждаме твойте сълзи..

Не плачи, мила мамо! За нас! И за двете!
Ний с тебе сме, даже умножено по две...
Ще си дойдем, макар и за вечер
Да се стоплим в твойте ръце!!!


ОБИЧАМЕ ТЕ, МАМО !!!