Марияна Пейчева Нацова

^_facebook

^_e-meil

История

Първото българско училище в с.Черногор е открито след заселването на селото с български преселници от Северна Добруджа през 1941 г. и се е помещавало в сградата на тогавашното турско училище. Същата е строена през 1936 г. от румънската власт и е използвана за нуждите на румънското жандармерийско поделение до 1940 г. .

Учителите до 1949 г. са работили при крайно трудни условия. Това е било причина насила да учителствуват тук. От ден на ден назрява нуждата от построяването на нова училищна сграда. Сред учителските кадри е имало голямо текучество. Въпреки това се прави всичко възможно да се обхванат децата и да се привлекат в училище. Тъй като и възрастното население идвайки от Северна Добруджа е било напълно неграмотно поради факта, че в Румъния се изучава само румънски език, се организира и вечерно обучение и за тях.

Училището укрепва едва след идването на учителката Добрана Николай Георгиева през 1949 г., учителствала преди това в с.Белица, която успява да създаде и постави началото на училищната архива. Преди това е била в безпорядък, без шкаф за съхранение. През лятната ваканция училищната сграда се е използвала за жилище на интернирани лагеристи и те са доунищожили архивата на училището.

Официално е регистрирано през 1949 г. като Народно първоначално училище „Св.св.Кирил и Методий” с директор Добрана Николай Георгиева.

Едни от първите учители през 50-те години са още Иван Дишков Николов от с.Махалата, Плевенско; Боби Якимов Бобев от с.Веселец, Кубратско; Лако Цанов Гайдаров по музика от с.Джурово, Тетевенско; Тодор Атанасов Тодоров от с.Счалево, Плевенско; Тодора Антонова Мандева от с.Шумата, Севлиевско; Стоянка Христова Гочева, изпратена от Царевдолското училище; Здравка Янчева Тончева. В училището децата учат до ІV отделение (клас), а след това продължават образованието си в общинското училище в с.Вис кьой (Царев дол).

На снимката: Първи учебен ден - 1950 г.
Смесена паралелка на 3 и 4 отделение в старото турско училище
_{учениците: Радка Илиева, Пенка Божилова, Евдокия Маринова, Стойчо Маринов, Гина Трифонова, Пею Костадинов, Митко Зайков, Пена Кунева, Никола Лисков, Коста Филипов, Богдана и др.
и учителите: Класен ръководител - Боби Якимов Бобев, родом от с.Веселец, Кубратско; Добрана Николай Георгиева, директор, учителствала преди това в с.Белица; и Лако Цанов Гайдаров от с.Джурово, Тетевенско}

В училището се водят слети класове с паралелки І и ІІ, и ІІІ и ІV кл. до 1950 г., след което се открива и една слята паралелка V и VІ кл. Занятията започват да се водят на две смени.

През 1951/52 г. се сформират самостоятелни класове, а ІІІ и ІV, V и VІ остават слети. През 1953/54 г. поради малкия брой на учениците слетия V и VІ класове се закрива. Поради липса на учебни стаи обучението се води преди и след обяд.

През 1955/56 г. се открива една слята турска паралелка, състояща се от І, ІІ, ІІІ и ІV класове с класен ръководител Акиф Атуфов Хашимов - нередовен учител със седмокласно образование. Просъществувало няколко години, през 1960 г. то се закрива и децата се прехвърлят на обучение в българското училище. Турски език се изучава допълнително от желаещите ученици. През 1967 г.преподавател е Бехчет Ахмедов.

До 1956 г. оценките са петобалната система, а от 1957 влиза шестобалната система на оценяване на знанията.

През 1956/57 г. за първи път в Черногор се открива прогимназия, като учебните занятия се водят в три сгради. Слети класове е имало само в средния курс, а именно VІ и VІІ клас.

На снимката: Учителят по турски език - Акиф Атуф Акиф
с негови възпитаници - 1955 г.

Едва в края 1957 г. ДЗС „Янко Забунов”, създадено на територията на селото, построява днешната средна част на училището и от начално то се преобразува в основно.

На 18.ІХ.1957 г. всички деца от с.Черногор и ДЗС"Янко Забунов" влизат за първи път в новото училище. Занятията се водят на две смени. Всички учители са редовни, а директор е Иван Кацарски.

Почиства се училищния двор, засяват се дръвчета и иглолистни храсти, оформят се цветни алеи. Построява се чешма и беседка за отдих на учениците през голямото междучасие. В градината се засаждат плодни дръвчета, а на всеки клас е отделен парцел за опитно поле.

С участието на самите ученици, които провеждат доброволни трудодни в ДЗС"Янко Забунов", се набавят пари - 4500 лева, с които още през 1957 г. започва обзавеждане на кабинети по физика и химия, и работилница на ръчен труд, а през 1960 г.се закупуват маси и табуретки. Същата година училището се сдобива с шевна машина и готварска печка, за да могат учениците да придобиват умения.

През месец декември 1958 г. училището се радиофицира.
През 1960 г. е прокаран телефон.

Същата година се открива курс за ограмотяване на неграмотни и малограмотни.

Открита е спортна площадка с волейболно, баскетболно и ханбално игрище. Тук всяка сутрин учениците се строяват и за утринна ведрина.
През 1960 г. в парковата част пред училището е изработена географска карта на Република България, релефно излята от цимент в мащаб 1: 100 000 и оцветена на висока площадка. Тя става основно помагало за учениците по география. Площадката е оградена със стобор от летви, боядисани в бяло. Обзаведена е с ветропоказател, снегомер, дъждомер, слънчев часовник и др.

През годините училището се разширява и през 1965 г. се дострояват от двете страни два корпуса - двуетажната сграда с просторни класни стаи, кабинети с хранилища /по физика, химия и биология/, кухня и училищна столова за хранене на учениците, физкултурен салон, училищна работилница и помощни складови помещения.

През 1965 г. учениците доброволно събират сумата от 162 лева за построяването на кораба "Радецки".

През 1967 г. са пуснати в експлоатация машините на учебно-училищната работилница - банцинг, абрихт с циркуляр и бормашина.

През 1973 г. се закупуват магнетофон, телевизор, киномашина, тръбни маси за обзавеждане на класните стаи и кабинети.

Обзавеждането на учебните стаи и кабинетите е модерно, съвременно. Училището тогава разполага с много нагледни материали и технически средства, грамофони, магнетофони, много прожекционни апарати и микроскопи. В класните стаи, обособени като кабинети по физика, химия, биология, са създадени условия за провеждане на самостоятелна практическа работа с прибори за всеки двама ученици поотделно.

С бързото развитие на ДЗС-то, в селото прииждат все повече кадри и работници със семейства на работа в стопанството и броя на учениците постоянно расте. През 1960 г. вече достига 240 души, през 1965 г. - 265 ученика, през 1969 г. - 237 души, през 1973 г. - 228 души.

На снимката: Ученичката Пенка Георгиева в подготовка за следващия час - 1970 г.

60-те и 70-те години са най-активни и в културно, просветно и образователно отношение. Периода съвпада и с пика на развитие на ДЗС"Янко Забунов", чието ръководство е в помощ на училището. Развива се самодейността и се поставят много ТЕАТРАЛНИ ПОСТАНОВКИ. Активно участие в обществения живот на селото взимат и младите учители - Симеон Лападатов, Христо Горанов, Дафинка Иванова и др. Подготвяните театрални и сатирични представления се изнасят пред местното население по различни поводи. Тематиката им е имала за цел да представи на сцената положителни и отрицателни герои, да изведе на преден план борбата между доброто и злото, за да се възбудят съответни мисли и разсъждения в съзнанието на зрителите.
През 1960 г.учителят Христо Горанов е изпратен на едномесечен курс на обучение на театрални самодейни колективи.
През 1968 г. в първия срок, Мария Младенова Василева ръководи драматичен кръжок, който представя пиесата "Без другари и събира средства за организиране на екскурзия до гр.Букурещ, Румъния (14.ІV.1968г.). Втория срок драм кръжока представя пиесата "Маминото детенце".

Голямо вълнение и суетня настава в СЕДМИЦАТА НА ДЕТСКАТА КНИГА. Празника се открива с шествие на цялото училище на герои от различни книги и приказки. (1967...

на снимката: Учителският колектив през 1970 г_.

През 1965 - 1970 г. в сградата на училището се открива двугодишно ПРАКТИЧЕСКО СЕЛСКО-СТОПАНСКО УЧИЛИЩЕ ДЗС „Янко Забунов”, клон към ССТ гр.Силистра, след завършен VІІ клас, с директор - Ангел Иванов Димов от с.Иричек, Толбухенско. Тук завършват три випуска. Учениците придобиват квалификация, нужна за работа в разрастващото се стопанство на ДЗС. Момичета изучават готварство.

На снимката: Ученици от Практическото училище -

учител Младен Иванов Недялков от с.Средогрив, Видинско.

Директор на училището през 1974 г. става ЛЮБОМИР ПЕТКОВ ДИМИТРОВ, родом от гр.Елена, Великотърновско.

В същата година се закрива и ДЗС "Янко Забунов". Много специалисти и работници напускат стопанството и с тях си отиват и много ученици от училището.

През 1974 г. към училището се открива целодневен ИНТЕРНАТ, в който намират грижи и подслон изоставени и в тежко семейно и материално положение 25 деца, предимно от Силистра. Настанени са в изоставеното от ДЗС-то бекярско общежитие, в което условията не са много добри.
Но с годините стаите са отремонтирани и обзаведени. Децата се увеличават, достигат към 60 деца, и с тях се поддържа пълният брой ученици в класовете. Идвайки като проблемни деца, без социални навици, тук те бързо се адаптират, приучват се на трудови навици и на отговорно отношение към собствеността.
През 1983 г. Васил Сандев от интерната е награден от ЦК на ДКМС с екскурзия до СССР.

През 1986 г. се асфалтира спортната площадка от 2000 кв.м., а целият двор на училището се огради с метална декоративна ограда.

Закупуват се книги за ученика и полезна литература за учителя. Открива се училищна БИБЛИОТЕКА, която се обслужва от Анка Димитрова, Женя Троскова.

Грижата за здравето на ученика е водеща, открива се и МЕДИЦИНСКИ КАБИНЕТ. При медицинската сестра Кемалова, учениците намират не само помощ за болежките си, а тя е и приятел с когото споделят тревогите и проблемите си.

За удобство на учениците през голямото междучасие се отваря сладкарница, където освен закуски учениците да могат да си купуват и основни ученически помагала. В УЧИЛИЩНИЯ СТОЛ всеки делничен ден се приготвя добре приготвен, вкусен обяд.

Разработва се ПОМОЩНО СТОПАНСТВО от приблизително 40 дка земя със оранжерия, малинови насаждения, 180 млади дръвчета и свинеугоителна ферма с капацитет до 100 животни. С доходите от което се поевтинява обедния оклад на учениците в училищния стол.

Важно място в учебно-възпитателната работа в училището заемат извънкласните дейности - ученически хор, кръжоци по различни интереси, ТНТМ (фотография, изложби).

В резултат на целогодишната си дейност кръжоците провеждат ПРАЗНИК НА НАУКАТА И ТЕХНИКАТА. Тържествения сигнал е даден. Във фоаето на училището е подредена изложба на предмети, които показват до голяма степен знанията и уменията на част от учениците. Наредени са рисунки на талантливите деца. Кръжочниците заемат местата си в класните стаи и кабинетите, където пред своите другари и гостите провеждат занятия и показват това, което са научили и усвоили.

Кръжок „Млад конструктор” провежда състезание по скоростно монтиране и демонтиране на модели.
Кръжок "Забавна и полезна математика" решава логически задачи
Кръжок "Фотодело"

Кръжок „Работа с природни материали”

Кръжок „Пирография”

Най-добре представилите се са поощрени с награди.

НА ВОЕННО-ТЕХНИЧЕСКОТО ОБУЧЕНИЕ И СТРОЕВАТА ПОДГОТОВКА, училищния двор ехти от бодри песни и маршове. Ученическият блок през 1984 год. стана общински, а след това и окръжен първенец.

Патронният празник на училището - 24 МАЙ, ДЕН НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ, НА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА се отбелязва с тържествени манифестации из главните улици на селото, празнично облечени и с цветя, с развети знамена и портретите на Кирил и Методий. Ехти химна на светите братя просветители.

Всяка година на 24 май, Нова Година, 3 март, учениците от ОУ "Св.Св.Кирил и Методий" с.Черногор изнасяха тържествен концерт-спектакъли в киносалона на читалището.

На снимката: Първи учебен ден 15.09.1970г. - Посрещане на първокласници (набор 1963г.)

* * * *

Отново е 15.ІХ. - ПЪРВИЯТ УЧЕБЕН ДЕН !

Обичайно оживление, суетене преди започване на тържеството, последни приготовления. Училищния двор ечи от весели детски песни. Сигналът е даден. Гостите на тържеството, общественици, родителите на първокласниците и други заемат своите места. Дружинният председател на училището вече командва и мощно „ура” цепи въздуха.

Ученици, с песни и стихове поздравяват всички по случай откриването на новата учебна година. Изведнъж всичко притихва. Вниманието е привлечено от първокласниците – шестгодишните малчугани, които казват своите стихотворения. Крехкият детски глас сякаш всеки момент ще секне, но смущението е за малко – ние сме вече първокласници. Директорът на училището, с кратко слово открива новата учебна година, поздравява учители и ученици.

Бие първият училищен звънец. Пионерка облечена в национална носия плисва вода пред влизащите в училище първокласници, водени от своите по-големи другарчета –четвъртокласниците. Да им пожелаем от сърце сполука!

Всички ученици влизат в класните стаи. Започва първия учебен час!

ДОБРЕ ДОШЛИ в нашето училище! ...

* * * *

Но в края на почти всяка учебна година традиционно се организират ученически ЕКСКУРЗИИ за началните и прогимназиалните класове. Така поколения деца успяха да посетят много места, а и да се насладят на красотите на България.

Още през 1958 г., май месец със събрани средства от трудодни е организирана екскурзия - София - Плевен - Пловдив - Левски - Русе

1960 г. с ръководител Минка Грънчарова учениците посещават: Русе - Търново - Ловеч - София - Пловдив - Левскихград - Шипка - Габрово - Търново - Русе

През 1967 г. маршрута е: начален курс - гр.Силистра, а прогимназиален курс - Русе - Търново - Габрово - Казанлък - Карлово - София - Рилски манастир - София - Рабища - Видин

През 1975 г. отново екскурзиите са два лъча: така наречената малка екскурзия - Силистра Видин -Белоградчик - София - Плевен; и голямата екскурзия - Разград - Търговище - Омуртаг - Котел - Казанлък - Карлово - Батак- Сопот - Рилски манастир - София - Белоградчик - Видин - Плевен - Дряново - Велико Търново

През 1978, 1988 и 1990 г. почти по същият маршрут, отново е организирана екскурзия за учениците. За началните класове дестинациите са Русе и Силистра.

Екскурзиите имат образователен, възпитателен и емоционален резултат - навсякъде са посетени музеи, исторически и природни забележителности.

Организирани са и екскурзии извън България. В Румъния през 1968 г и 1974 г., и до СССР през 1978 г. и 1985 г.

Да не забравяме и летните ПИОНЕРСКИ ЛАГЕРИ, на които се записват да почиват почти всички ученици - Станчев хан, Зелена морава, Енчевци, Бяла, Кранево 1 и 2, Крапец.

* * * *

Особени ЗАСЛУГИ за водещата роля на училището в с.Черногор има училищното ръководство в лицето на:

Добрана Николай Георгиева - макар да е била само 7 години учител и директор на училището, през нейното време то укрепва и успява да създаде и постави началото на съвременното училище

Любомир Петков Димитров – доайен на директорите с най-дълъг стаж като директор на ОУ "Св.св.Кирил и Методий” в продължение на 25 години от 1974 до 2000 година и неговата съпруга
Анка Димитрова - възпитател над 20 години (1974/95)
Станко и Любка Ангелови - начални учители с над 30 години (1965/85)
Минка Димчева Грънчарова - преподавател по френски език 15 години (1960/75)
Снежана Илиева Вълкова - начален учител 20 години (1982 - 2000)
София Иванова - начален учител 15 години
Тодорка Иванова Филипова - преподавател по руски език 10 години (1969/73)
Денка Станкова - начален учител към 10 години (1966/74)
Огнян Пантев - преподавател по история и география 15 години (1984 - 2002)
Дарина Иванова Николова - преподавател по български и френски език 10 години (1983/98)
Стефка Папукчиева - биология и химия 10 години и др.

Въпреки постепенното обезлюдяване на селото и значително намаляване броя на децата в училището, благодарение на дейните усилия на директора на училището Любомир Димитров да задържи интерната, училището дълги години успява да се запази от закриване. Но през 2002 година става неизбежното - в училището се чува последния звънец и то завинаги затваря врата.

По предложение на ОбС гр.Главиница и със заповед №РД-14-62 от 10.06.2002 г. на МОН, училището се закрива. Учениците се пренасочват в СОУ"Васил Левски гр.Главиница.

През тези 60 години съществуване, основно образование в нашето училище завършват над 1000 ученици, които продължават в средни училища, а много от тях и във висши учебни заведения за да постигнат своята добра реализация.