Посетете поетичната страница на  ПЛАМЕНА К.НИКОЛОВА "ЕДИН ЖИВОТ ЛЮБОВ" 

ПЛАМЕНА К.НИКОЛОВА
е родена на 9 май 1985 г. в гр.Тутракан.

Живяла и отрасла в добруджанското село Черногор, далеч от шумотевицата
на големия град, тя съхранява своята чувствителност, която преражда в стихове.

Желанието й за писане идва с първото влюбване в осми клас. Започва да римува - без причина, без повод, без тема...
По стойностни неща започва да пише вече
в университета, когато среща по-силните
и по-желаните си любови.

Любовта е болка, утеха, мечта и надежда... И всички тези бушуващи емоции, оставят отпечатък в душата на Пламена.
През 2013 г. излиза първата й стихосбирка "ЕДИН ЖИВОТ ЛЮБОВ"!


За вас, тя споделя откровенията си!

АНОТАЦИЯ
Любовта никога няма една страна.
Тя е като монета от две страни...
Едната разкрива щастието и красотата на чувствата,
а другата, неосветената част е света на самотата,
разочарованието и самотата...
хилядите неизказани думи и незададени въпроси...

ЕДИН ЖИВОТ ЛЮБОВ Пламена Николова
      Книжката може да закупите,
             като я поръчатеТУК.
ДОЙДЕ!

Дойде!

Накрая тя дойде!

Онази пролет, на душата ми покоя...
Аз я доживях, приветствах я!
Дойде!

Светлината в края на тунела...

След толкоз бури, смръзналото ми сърце
усети топлина от длан човешка,
започна в мен топенето на ледове
и ставам по-добра, прощавам грешки...
Дойде!

Спокойствието във гърдите,

днес да дишам вече не тежи.
С усмивка мога да посрещна дните,
Домът ми не е просто четири стени.

Дойде!

Дойде сънят във мойте нощи,

Кошмари нямам, не се събуждам през сълзи.

Почвам да забравям, което помня още...

Получи се!

По-малко всеки ден боли.

Дойде!
Накрая тя дойде!
Дали е Пролет или е Любов, не зная.

Но зимата напусна моето сърце.

Аз чувам птици, цветя усещам да ухаят...

Любов ли, Пролет ли...?

Дойде !!!

Добави коментар
АКО ТЕ НЯМА
на Жижо

Ако те няма – как ли бих живяла?
С какво ли бих могла да заменя -
Ръцете ти, очите, топлината цяла
И всичко дето даваш ми да издържа...

Ако те няма – кой ще ме целува?
С усмивка да лекува всеки страх...
В прегръдките ти само тихо се сбогувам
И с болките, и с раните, и с всеки грях...

Ако те няма – кой ще ме разсмива?
И кой вода по тъмно ще ми донесе?
И кой с любов така ще ме помилва,
Че в мрака да засвети моето лице?

Ако те няма – кой ще ме обича?
И кой пред грешките ми ще сведе глава,
Нали прощаваш...,че съм твоето момиче
И даваш ми кураж да продължа...

Ако те няма – кой ще ме погали?
Кой сълзите в шепи ще сбере,
Кой ще каже,че без грим съм си красива
На ръце ще ме повдигне като мъничко дете?

Ако те няма – как ли бих живяла,
Ако на рамото ти не склоня глава?
Един живот любов ти обещавам,
Един живот, започващ от сега...


Добави коментар
КАКВА ЛЮБОВ

Каква е таз любов? Какво ли е туй чудо?
Такава рядко среща се!? Не знам!
Като вулкан изригва някаква си лудост –
Бясна надпревара от емоции без срам..

Дни на битки, поражения, победи,
Сложихме доспехите си аз и ти
Сякаш надпреварваме се с малкото си време
Да покажем кой-кого ще покори..

Скачаме във спорове – пожари с думи палим,
Днес съм аз ранена от обиди, утре ти.
В миг да се сдобрим ще се погалим,
После с гръб обърнати ще помълчим...

Днес жесток, а утре от дете по-нежен,
Толкова различен с часове си ти.
Днес коварна! Да! Като кралица снежна,
Утре ще съм лятото на твойте дни..

Каква е таз любов? Вратата да затръшвам,
А ти по масата да удряш със юмрук,
След пет минути всичко се обръща,
Кой какво да прави- важно е да е напук..

Каква е таз любов? Какво ли е туй чудо?
Това е битка за надмощие! Нали?
Бий се, щом обичаш до полуда,
Такива сме си двамата – Телци...


d73ed108dc42.gif
* * * *
Ти казваш „Тръгвам !“, аз „Добре !“
И може би на двама ни е криво,
И може би не искаме да е така,
Но да е друго ще е много сложно –
За теб, за мен, за двамата...
Аз казвам „ Липсваш ми “, а ти „ Добре“,
А може би и аз ти липсвам нощем
И може би си имам място в твоето сърце,
Но да кажеш нещо мило – рано ти е още
И едва ли ще дочакам този ден...
Аз казвам „Искам да те видя“,
Отговаряш ми „Като че ли не !“,
Помръквам в себе си и малко съм обидена,
Но някак си събирам сили да кажа „Е, добре!“
Понякога ме гледаш някак си различно,
Понякога, но много рядко истински си с мен
И може би опитваш се да не показваш нищо,
Не защото липсва, а за да не бъдеш наранен...
Понякога опитвам се да кажа нещо...
Започвам, спирам след това,
Когато ме прекъснеш със „Не казвай нищо!“,
Аз се свивам и навеждам тихичко глава...
От много време с теб на криеница си играем,
Пропиляхме толкова моменти и красиви дни,
Аз можех, мога без да крия...
Да спра пред теб и да призная,
Това, което ти никога не би признал, нали?


* * * *

Страхувам се! Страхувам се да се усмихна!
От страх, че някой ще ме нарани...
Не смея и главата си да вдигна,
Че някоя беда отново ще ме сполети..

Да смешно е! Навярно много!
Но все така при мене се редят...
Не хубаво едно след друго,
А все нещастия по мене се лепят...

И то какви нещастия големи –
Мъжете ми с различни имена...
Дошли да ми стоварят своите проблеми
И да вземат...кой какво можа...

Тез моите момчета – колко са различни,
Че как ли бих могла да ги сравня
И как да кажа, че по нещо си приличат,
И как да тегля общата черта...

Един от друг са по – добри във нещо,
Един от друг по – лоши в любовта,
Преминали край мене с нещо лично –
аз мъчех се поне един от тях да разбера...

Но не успявах – все парченце липсва...
Навярно сложна бе за всички любовта..
И като лист от мене се откъсна
И последния ми мъж - мечта...

КОЛЕЛОТО СЕ ВЪРТИ

Има проста, малка истина човешка -
Не наранявай, че и теб ще те боли,
Ако спрямо някого направиш грешка -
Не забравяй „ Колелото се върти“

Отиде си, когато най ми беше нужен,
Когато молех те с разплакани очи.
Тогава аз за тебе бях най-чужда,
Сега най-чужд за мен си ти.

Какво като съм молела за обич,
Какво като сега се сещаш ти,
Че от навик може би съм повече,
Когато вече гледам на страни...

Ти беше най-любимото ми нещо,
Най-милото била съм може би,
Но живота вече с други ще ни среща,
Ще се забравим, но дали ще си простим!?!

Ти виждаш не помагат извинения-
То счупеното просто си стои....
Доверието замениш ли със съмнения-
Не очаквай щастлив да бъдеш ти...

Ах, как се сменят ролите в живота
И както казват „колелото се върти“,
Ако до вчера аз съм ти била в краката,
То днес във мойте падаш ти...


* * * *

Всеки път, когато те изпращам се измъчвам!
Знаеш ли колко струва на мойто сърце
Да не плача, докато за сбогом те прегръщам
И незная кога ще почувствам отново тези ръце..

Във мен е пълно с чувства и вълнения...
Но ти не даваш да говоря! Трябва да мълча!
Опитвам се да скривам всичките съмнения...
Опитвам се да бъда силна и да издържа...

Ако ти кажа за мен какво си – ще се уплашиш...
Ти моята любов не можеш да я понесеш,
Но тя е само моя, защо не го разбираш?
Не искам нищо във замяна ти да ми дадеш...

Човек не люби само за изгода,
Не можеш да избираш кой заслужил е и кой не е.
Повярвай ми не всички сме хора,
Които обичат срещу възнаграждение...

907d8bd2f799.jpg

ЩЕ СИ ОТИДЕШ

Ще си отидеш и ти ще си отидеш,

Тъй както всички, клели се в любов.
И като тях уплашен ще си тръгнеш,
Решил, че за това не си готов.

Недей ми казва колко си различен,
Недей се смей над техните дела,
Че времето и тебе ще направи безразличен,
И ти ще сгъваш своята торба...

Ще сбираш в нея болките, сълзите,
Макар че твоите очаквания, по други са били
Невярвайки как хората променят дните,
Как смешни стават, смелите мечти...

Не казвай,че завинаги оставаш –
„ Завинаги “ е дума с хиляди лица...
Човек си и мениш се без да осъзнаваш...
И утре твоето „ Завинаги “ ще е в калта...

Аз виждам – време и сезони се менят,
Не казвай ми, че няма да си идеш...,
Че тебе дните няма да те променят...
Ще си отидеш и ти ще си отидеш....




ИМА ДНИ

Има дни, когато ми е трудно,
Дори хвърчащите си мисли да сбера,
Да правя нещо ми е много сложно,
Ядосвам се и ми е крив света...

Има дни, когато се затварям в мене –
Мисля, смятам, тегля две черти...
Дразни ме пропуснатото време,
Тежко ми е и далечното гнети...

Им дни, когато съм студена и изгубена...
Нищо не ме радва и не ми е до шеги,
Гледам някъде във нищото замислена –
Свита в себе си, ограждам се с бодли.

Има дни, когато съм обидена –
На теб, на мен, на целия свят.
По улицата тръгвам със глава наведена,
И болките ми редом с мен вървят.

Има дни, когато не съм себе си –
В такива дни – Не! Не ме търси!
А може би, ако помислиш малко –
За тези дни, причината си ТИ!!!



МЕЧТА

Преследвах те със дни, месеци, години....
Забързана да те догоня, уловя.
В своя бяг не усетих колко време мина,
а днес разбирам, че мечтата остаря!!!

Толкова ли дълго съм те гонила?!?
В косите ти е спрял снега...
С мечтата моя нещо съм пропуснала-
Навярно пропилях си младостта.....

Очите ти са празни и студени, погледът суров,
Гледаш някъде, но не към мене....
И така си гледал цял живот,
А аз по теб загубих толкоз време,
Но какво?!?!



* * * *

Mисля колко празен и пуст е живота ми,
колко хора край мене отминаха....
На тъжна гара заприлича сърцето ми,
на която пътниците, уви се разминаха...

Отново тишина злокобна тегне тук
и в тихото не чувам свойте мисли...
Ослушвам се, от нийде не долавям звук...
Единствен вятърът поклаща белите завеси...

Зад бялото светът за мен е черен,
приятел мой е вятърът свиреп.
Навярно като мен е бил на нещо верен,
но загубил го е, както аз загубих теб...

Вместо теб до мен ще постои
с полъх тих косите ми ще разпилее...
Ще каже, че човек понякога греши
и може би дори ще ме разсмее...

По него ще ти пратя своите сълзи,
усмивката си, раната в сърцето...
Когато усетиш над тебе да вали,
значи моята любов праща ти небето!!!





* * * *
Аз имах да ти кажа толкова неща,
Но не успях! Защо? Сама не зная!
Навярно нямах сили за това...
Или събрах ги..., но накрая!!!

Когато трябваше да ти говоря – аз мълчах!
Колко думи трябват на човек?
Когато трябваше да замълча – аз ти говорех...
И пътя ни съвсем не стана лек...

Нямаше ме, когато си имал нужда от мене.
Не казвах това, което искаше да чуеш.
Обвинявах те,че си затворен и студен
Не ти позволих в мислите ми да нахлуеш!

Сега искам да говоря!!!
Но с кого?? Вече късно е!!!
Не мога да те върна!!!
Само снимката зад прашното стъкло...
Само нея мога да прегърна...!!!





КАКВО МИ ДАДЕ ТИ, ЖИВОТ?

Какво ми даде ти, живот ?!?
Сълзи безброй, любов-измама!!!
Предателства, интриги и лъжи,
и бъдеще, в което смисъл няма!!!
Какво намерих в този дълъг път,
вървях в тунел от тъмнина и страх...
Падах в дупки, стоях на кръстопът
и всичко, до което се докоснах стана прах...
Раздаденото никога не смятах,
дарявах всекиму от свойта топлина.
В замяна нищичко не получавах,
на мен ми стигаше, че давам нещо на света....
И днес, когато трябва да си ида
се питам за какво живях?....
Защо предадоха ме близките ми хора,
когато давах всичко зарад тях...
Защо не срещнах в никого опора,
защо се скитах и сама горях ?!!!....
Какво ми даде ти, Живот ???!!
С какво от този свят да си отида ?
Със сърце не сетило и капчица любов
и в гърлото горчилка от обида ??!!!




ТИ

Ти беше тук, но
тъй за малко,
тъй късно бях разбрала за това...
Да се обадиш надявах се и жалко,
че нямах сили да ти позвъня.
И за какво ли? Вече няма смисъл!!
Поредната лъжа ще загорчи...
Ти в своите лъжи така се бе улисъл,
че и тази нямаше да ти тежи!!!
Не те
видях, но бях щастлива...
Ти в празничната нощ не беше сам.
На теб какво донесе Новата година -
надявам се подарък най-голям!
В дванадесет за здраве пил си,
За мое здраве пи ли ми кажи?
А аз за тебе пия от години,
за теб и за безбройните лъжи.
В последната нощ на тази година
пожелах си да бъдеш щастлив!!!
Да е лек пътя ти в тая Чужбина,
а деня ти все
топъл, красив...
Ти на мене нещо пожела ли???
Аз зная,
че не си......!!!!!!!





* * * *

Че си сложен и труден човек съм разбрала...
И знаеш ли? Това не може да ме сплаши!!!
Не твърдата обвивка в тебе съм видяла –
Видях душа, която през очите ти крещи...

Издигай покрай себе си стени високи,
Зазиждай се във кули, колкото си щеш,
Но вярвай – няма да избягаш от живота...
Все някога ще трябва просто да се спреш.

Заключил си се с девет ключа зад вратата
и хората около теб държиш навън...
И мислиш си: „Така спестявам си тъгата,
Така предпазвам другите, а себе си съвсем.“

Да! Скрий се там зад тихата усмивка,
очи извръщай, щом те доближат...
Избягвай всяка нежност и милувка,
и устните прехапвай, за да си мълчат...

Погребвай всяко чувство в тебе,
убивай всяка мисъл някак си да си щастлив.
Повтаряй си: „За страсти нямам време!!“,
Повярвай си – „Живота ми е цветен и красив!!“

Аз просто искам да ти кажа,
Колко лесно падат кули и стени,
Когато срещнеш някой важен,
Когато се огледаш в нечии очи....

Тогава няма нужда да говориш,
Да обясняваш какъв си и защо...
Оназ заключена врата ще се отвори...
Ще се запиташ: „Защо се пазих!! От какво!!“




* * * *

Когато отворя албумите стари,
когато погледна снимките с теб...
Изведнъж сякаш миналото оживява
и всичко не е просто спомен нелеп...

Много време мина откакто те няма,
много нощи оставах сама...
Дълго вярвах в любовта ни голяма,
а днес разбирам, че лъжа е била...

Но щастлива бях в тази лъжовна любов,
имах сили да бродя и крила да летя.
Когато обича, човек е на всичко готов
и аз мислех, че на всичко ще издържа...

Искам пак да излъжеш, че ме обичаш...
Да потъна в лъжливите ти очи,
„ Съкровище “ с любов да ме наричаш,
да изпиеш с устни горещите ми сълзи.

Мечти, мечти!!! Понякога сте толкова нищожни!
От теб остана само снимка в портмонето...
Мечти уж прости,ала толкоз сложни!
Вий носите ми само мъка във сърцето!!!




* * * *

Не исках да си тръгваш, но си тръгна!
А аз не можех никак да те спра...
Взе си сбогом и ми гръб обърна,
аз разплакана останах да лежа...

Виждам те и нещо в мен се свива,
приятели да си останем пожела...
Трудно е вълнението да прикривам,
смешно е „ приятел “ да те нарека.

За тебе бях една среднощна гара,
ти покрай мен премина, даже малко спря.
А после, както всичко си отива –
потегли, бързо отлетя...




НЕ МЕ СЪДЕТЕ !!!

Хора не ме съдете !!!
И аз като вас много грешки направих.
И аз имам мигове неизживени,
и аз имам мечти несподелени,
но за всеки от тях много скъпо платих!
Не ме съдете ! Не заслужавам !
Аз цял живот плащам безумна цена.
Уморих се да се унижавам,
да прося трохи от любовта.
Аз вярвам за всичко възмездие има,
за своите грешки, човек плаща цял живот!
И аз като вас съм грешила,
и аз вярвам в голямата любов!
Нека Господ ме съди, Вие нямате право!!!





ПРАЗЕН ДОМ


Моят дом е празен без теб
и столът ти сам се люлее.
Отворена книга, а последният ред –
непрочетен от теб се белее...

Огледалото – празно без твойто лице,
хавлията – хвърлена безнадеждно...
Гардеробът – празен като моето сърце,
а леглото – постлано небрежно...

Лампата свети в студената нощ,
в прозореца тъжно се вглеждам...
Вратата очаква теб – моят гост
и като мене самотна изглежда...

Свещта догорява и бавно угасва,
а домът ми е толкова празен без теб.
И всяка вещ едно завръщане очаква,
сега да страдам дошъл бе мой ред.....




ТОЛКОВА ТЕ ОБИЧАМ

Толкова те обичам,
Че забравям да дишам,
Когато ме галиш с ръцете си.
Толкова те обичам, че сърцето ми
Спира да бие, когато не видя очите ти...
Толкова те обичам, че душата ми блъска се лудо
В стените на свойта самотност....
Толкова те обичам, че изгарям от болка,
Когато оставаш в далечност...
Толкова те обичам,
Че всички думи на света са малко!!!!!!!!




МОЛЯ ТЕ !!!

Моля те, повече не ме лъжи !
Мисля, че достатъчно ме лъга.
Мразя вече твоите игри,
Мразя те и казвам : „ Стига ! “

Моля те, не ме търси
И не искай пак при тебе да се върна.
Недей, защото много ме боли,
Но затичана пак тебе ще прегърна...

Моля те, не искай да простя !
Не мога ! Нямам сили вече !
Ти тогаз не ме възпря,
Всичко свърши, вече съм далече !!!




СКРИТ В СЪРЦЕТО

Дълбоко във сърцето си те скрих
И дълго чужди ласки дирих,
но в никого не те открих,
дори не те забравих.
За мен си тук любими,
Но всеки ден мълчиш.
Сълзите ми горчиви
Със хиляди не можеш
Да платиш!!!




ЛИПСВАШ МИ

Липсваш ми винаги толкова много,
Липсват ми твойте очи.
Липсват ми устните казващи „ Сбогом “,
Липсват ми твойте сълзи.
Липсва ми твоята нежност смутена,
Липсва ми даже гнева,
Липсва ми онази усмивка сломена,
Липсва ми още гласа.
Липсваш ми много, много ми липсваш,
Мога да кажа : „ За теб ще умра “.
Много те моля, недей да заспиваш
Преди да видя в теб любовта!!!





ВОЙНА

Беше връзка – чиста и красива,
беше обич, блян и топлина.
Беше нежност и любов свенлива,
беше, а сега ще е Война...

Снимките от болка ще разкъсам,
дрехите от яд ще изгоря.
Всеки от подаръците ти ще скъсам,
всичко и сега ще е Война...

Името ти с кръв ще скрия,
чувствата към теб ще залича.
Любовта към тебе ще убия,
всичко и сега ще е Война...

Смисъл на живота ми ти беше –
моят вятър, моята вълна.
Целият ми свят в ръцете си държеше,
БЕШЕ, НО СЕГА ЩЕ Е ВОЙНА!!!




ПЕСЕН

Спиш ли ? Не ! Мълчи ! Заспивай !
Нека бъда гостенка в съня ти !
Само тъй от мен не ще избягаш !
Не можеш ! Нямаш сили !

Спи и слушай мойта тъжна песен !
Думите във нея – писани са с кръв,
Нотите са болките в живота ми – не лесен,
Музика за нея – ти написа пръв.

Ще излея мъката си в песни,
Душата си пред теб ще изгоря,
Ще чуеш ударите на вълните бесни,
Които блъскат ме – не могат да простят !

В очите мои океаните се сбират,
Сълзите ми по-силни са от тях,
Текат, но пристан не намират
И леят се самотни – викат моя страх...

Спиш ли! Песента ми свърши !
А ти отдавна си заспал !!!
Спи ! Дано разбираш,
Колко малко бе ми дал !!!



НА МАМА

Аз рядко ти казвам „Обичам те, мамо!“,
Но не е нарочно, не мисли, че пестя.
Аз уж съм пораснала – момиче голямо,
Но все се срамувам глава да склоня.

Аз знам, че ни чакаш! Навън все поглеждаш,
Дали ще си дойдат твойте деца
С душата си свита – леглата подреждаш
И тръпнеш щом чуеш шума на кола...

Дори уморена, щом знаеш ще дойдем,
Приготвяш, разделяш от всичко по две.
И колко да нямаш, ти пак ще намериш,
Ти никога не ни пращаш със празни ръце.

Живота ти мина във грижи за двете –
На коя да помогнеш, коя е добре.
Ти нашите болки събираше в шепи
Ах, всичко измъчваше майчиното сърце...

Ти никога нямаше време за тебе,
Крака да подвиеш, глава да сведеш.
Косите ти бели, знам са от двете,
Да работиш, да стискаш, все на нас да дадеш.

Ний твойте момичета, пораснахме, Мамо!
Днес май сме вече големи жени..
Нанякъде тръгнали, с чужди хора до рамо...
Далеч сме, не виждаме твойте сълзи..

Не плачи, мила мамо! За нас! И за двете!
Ний с тебе сме, даже умножено по две...
Ще си дойдем, макар и за вечер
Да се стоплим в твойте ръце!!!

ОБИЧАМЕ ТЕ, МАМО !!!


20.06.2012 г.

Добави коментар
напред
Ако стиховете Ви харесват споделете ги!

Добави коментар

Petya Palikarska20 юни 12
Надарена с таланта да обича - копнее, жадува - бленува, и в стихове своите спомени пише! Пламена - чувствена, огнена, пареща!
Пламена Николова20 юни 12
За Вас с много любов!!! Надявам се да ви хареса! Искам да благодаря специално на редактора - Марияна Нацова, че ме подкрепи и направи възможно всичко това, за да ги видят повече хора!!! Благодаря!
ЕДИН ЖИВОТ ЛЮБОВ Ви пожелавам!!!!
Krasimira Angelova23 юни 12
Невероятни са Плами, изпълнени с чувства и откровенност! Пожелавам ти много успехи и много покорени сърца!
VILI12 юли 12
Адмирации за това момиче!!! Наистина. Млада е - има и време да се усъвършенства.
Стиховете за чудесни, с голям поетически заряд, но с тъжни нотки.
Скъпа Пламена, любовта е тъй красива, а животът - мимолетен ... Не го изпускай!
Marian Angelov22 юли 12
Plamena Nikolova-Kast4e samorodno zlato
Tomislav Tonchev20 септември 12
Браво! Изкефих се на 100%! Тъгата е малко в повече, но такава е реалността за жалост.
Гледай по-оптимистично на живота. Така дори и за момент можеш да почувстваш щастието, на което всеки се надява и мечтае. Успех в писането и повече усмивки! :) Много интересно направен сайт и качествени материали, поздравления!
Даниела Праматарова20 септември 12
Mисля колко празен и пуст е живота ми,
колко хора край мене отминаха....
На тъжна гара заприлича сърцето ми,
на която пътниците, уви се разминаха...

Впечатлена съм от представените стихове, пропити с толкова истински и искрени чувства, които, не се съмнявам, ще бъдат оценени от почитателите на поезията! И от мен едно голямо БРАВО!
Ivanka Zmeeva30 март 13
Браво, Плами! Възхитена, очарована съм! И много горда! Продължавай в същия дух!
Marina Gavrilova1 април 13
Зачетох се просто на шега в случайно попаднала ми блог… и не устоях. Обсебиха ме още първите стихове буквално и цяла нощ четох, четох ненаситно.
Това са стихове, които си заслужава да прочетеш, описващи тръпката за истинската и неподправена емоция на младата поетеса.
Пламена Николова1 април 13
Благодаря! Това са моите емоции в чист вид,неподправени!!!!
Марина Драгоманска20 май 13
Раждането на любовта е чудото на живота, онзи полет на душата, който не вярваш, че може да спре.... АКО ТЕ НЯМА любов, как ли бих живяла?
Гост 26210622 юни 13
Прекрасна поезия на една млада,обичаща душа! Пожалавам още много успехи в лириката,която е твоето призвание в живота,Пламена! Прегръдки!
Dora Stefanova22 август 13
Впечатлена съм!Благодаря Пламена и на теб Мариана...благодаря!
КоментирайКоментирай


ЗА ВРЪЗКА С ПЛАМЕНА К. НИКОЛОВА


plam_nikolova@abv.bg
0897535570



ЗА ВРЪЗКА С АДМИНИСТРАТОРА НА САЙТА ВЛЕЗТЕ В
КОНТАКТИ.
Ако стиховете

Ви харесват


споделете ги!
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е :
Всички права запазени @2011
Уеб сайт в alle.bg